Tracy Chapman/Tracy Chapman

Tracy Chapman

Днес се връщаме към американската народна класика, която излезе на световната сцена.

Тя пее от гледната точка на съседа, който чува жена, която крещи в съседния апартамент. Нейният треперещ контралто излита, а след това, също толкова бързо, пада шепнейки. Между стиховете тя позволява на въздуха да се успокои, преди да се потопи отново в тъмнината. Последните редове – „the police/Always come late/If they come at all“ – свършват с нищо. Чапман написва песента през 1983 г., когато все още е в университета. В продължение на пет години тя ще свири пред телевизионна аудитория от 600 милиона души на стадион „Уембли“ за 70-годишния концерт на Нелсън Мандела.

Сама на тази огромна сцена, с китара в ръка, тя усп с микрофон и крещяща тълпа да засили тишината на песента. И докато пееше с това магнитно спокойствие, тя създаде атмосфера, толкова интимна, колкото в детската спалня на всеки слушател. „Behind the Wall“ беше второто нещо, което трябваше да се играе. Но след това, както казва легендата, случайността даде на света още един поглед на този командир на художника. Малко преди Стиви Уондър да свири, част от звуковото му оборудване изчезна и той отказа да излезе на сцената. Чапман се съгласи да заеме мястото му. В този неочакван втори сет тя изигра „бърза кола“.

На едноименния си дебют, който бе пуснат на Elektra два месеца по-рано с много скромни очаквания за продажби, „Fast Car“ е противовес на тежестта на „Behind the Wall“ . Ниските стихове съчетават мрачно признание със спокойна надежда, преди да се изградят в хор толкова мрачен, толкова радостен, нежен, че може да ви пренесе в момент от живота ви, когато сте били по-млади и може би малко по-малко уплашени. Повечето хора, които гледат представянето й на Уембли, вероятно никога не са чували за нея преди. Но те са изпитали в реално време способността й да вдига сърца в хората. Тя изпълнява песните си по същия начин, както години наред по улиците: самотна и брилянтно изложена.